КОПНЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който се отнася до копнеж. Войниците въздишаха тревожно, защото земята, която бе изникнала така внезапно пред очите им, ги изпълваше с копнежни спомени. П. Вежинов, НС, 126. Тя копнежен поглед нежен / в тебе спира, кокетира, а ти, пламнал цял в огън, / луд ледееш, бира лееш / сетния сантим без гнев — / тъй додето в портмонето / не остане скъсан лев. С. Румянцев, Ст, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)