КОПНЀНИЕ, мн. -я, ср. Поет. Копнеж. Защо тоя социалист, борец за идеали, бе толкова мрачен, този революционер с хайдушки копнения — толкова отчаян? М. Кремен, РЯ, 524. Летеше през цветните лехи копнението ми към нея и ѝ шушнеше в съня, че съм тук и я чакам. П. Спасов, ГЛЗЗ, 74. Като тъмен напор на волята, като въжделено копнение на сърцето у всеки човек тлее жаждата за живот. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 260. И както си седеше у тях си на пезула със своите мисли и копнения в сърцето, стана, попротегна се малко, па тръгна, към дето го водеха песните. Т. Влайков, ΡΠ Ι, 71.