КОПРИВА̀К, мн. -ци, м. Събир. Много коприва, израсла гъсто на едно място. При средната [воденица] — Минчовата — брегът беше най-гъсто обрасъл, .., отникъде не можеха да го видят когато тършува из копривака. Т, Харманджиев, КЕД, 39.
