КОПРЍВЕН, -а, -о, мн. -и и -вна, -вно мн. -вни, прил. 1. Който е от или на коприва. Опитваха и друго средство: туряха в зобата им, ако бяха си приготвили от лятото, по кривач копривено семе. Й. Йовков, АМГ, 135.
2. Обикн. за ястие. Който е приготвен от коприва. Побягна страхливият Шишо в пещника при баба си, .., взе в ръка писаното менче с копривена чорба и тръгна. А. Каралийчев, ПС I, 38. — Буле, нали от копривена чорба кръвта се пречистя — да ми свариш коприва, да стана и аз да се махна вече оттук. . П. Тодоров, И I, 20.
3. Като същ. копривни. Само мн. Бот. Семейство треви с парещи власинки; копривови. Urtica.
◊ Копривна треска. Заболяване с трескаво състояние и сърбящи изриви по кожата поради непоносимост към храна, медикаменти и др.; уртикария. — В Америка хората се лекуват от рак, както ние тука от копривна треска. . Д. Кисьов, Ш, 334. Ние, партизаните, имахме един страшен неприятел, .. Става дума за въшките! .. И ето, когато пристигнах в отряда, още през първата нощ усетих, че цялото ми тяло е пламнало като при копривна треска. М. Гръбчева, ВИН, 310— 311. Копривни клетки. Биол. Органи за защита и нападение при повечето мешести, с които те изхвърлят парлива течност, парализираща неприятеля.