КОПРЍВЩЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Копривщица и до копривщенец. Тук [в Рилския манастир] Вазов е прекарал много дни и безсънни творчески нощи и е написал ценни страници. Стаята, в която е живял, се е наричала Копривщенска стая и е била наредена в копривщенски стил. ОФ, 1949, бр. 1498, 2. Преди идването на младия учител копривщенските деца четяха само гръцки книги. А. Каралийчев, ТР, 171. Тате отваря кожухарница, замогва се, .. и си построява къща по свой план, наподобяваща копривщенските сгради. Г. Белев, ПЕМ, 14.
— Други (диал.) форми: копривща̀нски, копрѝщенски.