КОПРЍНЕНО нареч. Като коприна, подобно на коприна. Денят беше ясен и топъл. Копринено зеленееха буковите гори, студено и строго чернееха дъбове, пуснали нежни филизи. Ем. Станев, ИК III, 146. Заварват я в мрачината сама и плаче. Само майка ѝ разбира навярно тая мъка и става още по-нежна към нея, .., гали я по копринено меката коса и ѝ приказва. Ст. Даскалов, СД, 236. Шилер е бил красив мъж, със светло русо лице, с копринено светли коси и ясносини очи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 342.