КОПУ̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Бедняк, скитник. Само за това че Латинка не беше чорбаджийска щерка, Ставрювица я посрещна презрително и надуто. — Не я знаем! — рече тя още на другия ден след сватбата. Щерката на Грозданчето копукът... Голяма работа... Г. Караславов, СИ, 198. Бирена нощ е простряла крилата, / громко оркестра мяука, / лудо пригласят пияни копуци, / гонейки фронтова скука. Хр. Смирненски, Съч. II, 30.
— От тур. kopuk.