КО̀ПЪР, мн. няма, м. 1. Тревисто градинско растение с тънки разсечени листа и силна миризма, което се отглежда главно за подправка на ястия. Anethum graveolens. Четиримата сътрапезници насядаха около масата на язлъка. Пободваха с вилички мезе от пресни краставички и домати на търкаленца, посипани с paн магданоз и копър, попийваха кротко, търпеливо. Т. Харманджиев, KB, 357. Малкото бръмбарче / Зум / се прибра в чудната хижа от стара кора. / ../ Копър пося/ и дръвче посади. Цв. Ангелов, НП, 111. Как вене копър по поле, / тъй вене млада невеста / йот свекър и йот свекърва. Нар. пес., СбНУ XIV, 15.
2. Бот. Род едногодишни, рядко двугодишни тревисти растения от сем. сенникоцветни със силно разсечени листа и характерна миризма. Anethum.
— Друга (диал.) форма: к о̀ п а р, к о п о̀ р.