КО̀ПЪРЕЦ, мн. няма, м. Умал. от копър; малко количество копър. Златни ръце има тази жена! Като припекла ония чирози, като ги разкършила на върви на върви, че като им ливнала от дървеното, и копърец пръснала, и лимонец цръкнала само е мозък. Б. Трайков, ВО, 44. — Може ли да уредиш, доде сме още тука, да ни дадат местото, та догодина и кукуруз да си боднем, и зеленчучец .. Копърец да си щипнем. Ст. Даскалов, ЕС, 248.


Източник: Речник на българския език (онлайн)