КО̀РАБЛЕЦ м. Остар. и диал. Умал. от кораб; корабец, корабче. Видяв обаче болгарската войска, [Михаил] уплаши се и побегна скришом от войската си на морето. И тамо найде малок кораблец и седнав в него, побягна в Цариград. Хр. Павлович, Ц, 51.
