КОРАБОКРУШЀНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който е претърпял корабокрушение. — Само хляб и вода нямаме, но можем да изтраем. .. Корабокрушенци са изкарвали без хляб и вода със седмици... П. Вежинов, ДБ, 87. Явно бе, че хората бяха забелязали корабокрушенците и идеха към тях. . Дали брегът, на който се бяха спасили, бе родната земя? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 88. А Мила в първите дни не можеше да се опомни. Също като корабокрушенец, който люшкан дни и нощи на някаква лодка-треска, най-сетне е бил изхвърлен полумъртъв на брега. Д. Калфов, Избр. разк., 104.