КОРАБОПЛАВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Кпиж. Лице, което плава на кораб, обикн. като изпълнява някакво служебно задължение на него. Първите корабоплаватели са биле едновременно и научни изследователи. Пр, 1953, кн. 1, 36.
