КОРАБОСТРОШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Корабокрушение; коработрошение. В тоя остров нямаше нити пристанище, .., нити човек, който да пристане своеволно, само ако се случеше морската буря да изхвърли някои злочести хора. И тъй, не можех се надя за дружество от друго, само от някое корабострошение. Д. Войников, PC, 97. Телемах, като разказва за корабострошението си, сравнява Ментора сред морските вълни на едно голямо дърво против бурните ветрове. Д. Войников, PC, 62.