КОРАБОТРОШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Корабокрушение; корабострошение. След едно коработрошение Одисей излязъл на острова на търговския народ. Н. Михайловски, РВИ (превод), 62. Той остави една жена с две деца, .. както казват хората, той ся е удавил в едно коработрошение. У, 1870, бр. 1, 11. Примери от повествования са намерват в сборника на Войникова, между които ний ще споменем: посичането на яничерите от Ламартина; .. и коработрошението на Телемаха от Фенелона. Т. Шишков, ТС, 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)