КО̀РАБЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кораб. Корабчето отмина, по черната повърхност на морето остана светлата, все още шумяща като вино следа. П. Вежинов, ДБ, 83. Наистина, когато двете галери наближаваха вече пристанището на Тутракан, в далечината се показаха три леки, бързи корабчета. Й. Вълчев, СКН, 227. // Детска играчка. Придошлата река бе започнала да се оттегля в коритото си, .. Деца пущаха книжни корабчета, патици и гъски претърсваха лакомо мътните води. Ем. Станев, ИК I и II, 82. Тук [в „Млад техник“] могат да се намерят материали за направа на самолетчета и корабчета, различни технически игри. ЖД, 1969, кн. 11, 22.