КОРА̀ВО нареч. 1. Като сказ. опред. Означава, че някой усеща коравост, коравина; твърдо. Противоп. меко. А после Евстати легна на постлания с одеяло миндер. Беше кораво, убиваха го дъските. А. Гуляшки, МТС, 48.
2. Твърдо, мъжествено. Противоп. мекушаво. От бой издъхна / бай Цветан / през нощта.. / Държа до край кораво, / с такива стиснати уста / отряд не се издава. Т. Харманджиев, П, 96.