КОРА̀Л м. 1. Само мн. Зоол. Клас мешести неподвижни морски животни с тяло с радиална симетрия (6 или 8 лъча) и варовит скелет, които са прикрепени по скали и др. подводни предмети на колонии. Anthozoa. Подобни на актиниите са коралите, които живеят на колонии в топлите тропически морета. Д. Славчев и др., БМ, 43. Има други видове мешести животни, които също населяват само моретата, но живеят винаги закрепени — единично или колониално. Това са коралите. Зоол. VII кл, 18. // Само ед. Събир. Разг. Множество скелети на такива животни, които изграждат острови и рифове. Само островите от вулканичен произход са красиви, .., с разкошна растителност. А Кокосовите острови са от корал. М. Марчевски, ОТ, 32.
2. Образувание от скелета на тези животни, най-често с яркочервен цвят, което обикн. се употребява за бижута; Теодора свали от врата си скъпоценна огърлица от корали. Ив. Вазов, Съч. XIII, 157. Те [негрите] ни предлагат художествено изработени гердани от корали и морски раковини. Б. Шивачев, ПЮА, 176. „Три корала знаев: бял, черен u червен. Белият дава ясновидство, .., червеният — власт над сърцето.“ Н. Райнов, БЛ, 204.
3. Само ед. Събир. Самите изделия (обикн. бижута) от тези образувания. В дъното, огромни витрини излагат снежни планини от дантели и розова пяна от камеи, корал и кристали. К. Константинов, ПЗ, 139-140.
◊ Благороден корал. Спец. Червен корал, който се среща в топлите морета.
— От лат. corallium през нем. Koralle или рус. коралл.