КОРА̀Н, мн. няма, м. Свещена книга на мохамеданите, съдържаща религиозното учение на основателя на исляма Мохамед, написана на арабски език в римувана проза и канонизирана по времето на третия халиф Осман (644-656 г.). Честслав намери време да посети и арабското училище. Там пък друга изненада — преподаваше се само един религиозен предмет — тълкуване на корана. Й. Вълчев, СКН, 313. Макар коранът да е проповядвал веротърпимост, те [турците] се подигравали понякога с религията на подчинените и с техните храмове. Б. Пенев, НБВ, 30. Преди да дойде в тая страна, Надир Мустафа не познаваше вкуса и на виното, което коранът забранява на правоверните. М. Марчевски, П, 5-6. Видяхме ирански миниатюри — резба от слонова кост. Един коран kа дамаска копринена хартия — тънка и жилава, изписана с мастило от горена слонова кост и злато. А. Каралийчев, С, 47. Какво пишело в корана? В корана пишело, която невеста си хвърли фереджето, ще я остави мъжът, която мома си хвърли фереджето — няма да се омъжи. Б. Несторов, СР, 234.
— От араб. през тур. kuran.