КОРДЀЛКА ж. Умал. от кордела. Под подписа виси на корделка царският златен печат с образа на Иван Шишман от едната страна и на се. Иван Рилски от другата. Ив. Вазов, Съч. XV, 74. Станкул се загледа в детските корделки, които се усмихваха от рафта с ярките си цветове. Ст. Марков, ДБ, 194.


Източник: Речник на българския език (онлайн)