КО̀РДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до корда (в З знач.). В миналото при производството на кордово платно за автомобилни гуми или в подбора на подходящи текстилни тъкани за транспортни ленти се пораждаха значителни трудности и се налагаше доставката на дълговлакнест египетски памук. Й. Чолаков, НХП, 42. Кордов плат. Кордова тъкан. Кордова прежда.

Кордови животни. Зоол. Хордови животни. Типът на кордовите животни включва в себе си такива неприличащи едно на друго създания като рибите, птиците, змиите. HTM, 1961, кн. 11, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)