КОРЀКТОР м. 1. Специалист, който поправя печатни грешки в набран текст преди окончателното му отпечатване. Като стана в румънския град Браила коректор, а след това и сътрудник на в. „Дунавска зора“, Ботев помества там стихотворението „Към брата си“. Г. Бакалов, Избр. пр, 216. Съвещанията и обсъжданията на материалите за списанието ставаха у дома: четяха новопостъпилите статии, определяха коректорите помежду си. СбЦГМГ, 31. Във времето на печатанието на „Уроците“, при сичкото добросъвестно и усърдно старание на коректора, неволно са са вмъкнали няколко погрешки. Р. Каролев, УБЧИ, V.
2. Рядко. Книж. Коректив (във 2 знач.).
3. Спец. Работник в стъклопроизводството, който проверява и поправя готовите форми. Петко Борисов, коректор, всеки ден внимателно проверява формите, преди да се шлайфат и полират, за да се произвеждат само доброкачествени стъкла. ВН, 1960, бр. 2616, 2.
— От лат. corrector. — Ив. Момчилов, Сборник от образци за изучаванието на старобългарския език по сичкото му развитие (превод), 1865.