КОРЕКТУ̀РА ж. 1. Поправка на правописни или технически грешки в печатен текст преди окончателното му отпечатване. Така той пишеше своите оригинални трудове и извършваше коректурите им, преди да бъдат печатани в следващия брой на списанието. СбЦГМГ, 31.
2. Печатан текст, на който се нанасят поправки преди окончателното му отпечатване. Все по това време Яворов кореспондира деловито с издателя си Паскалев — праща му ръкописа на вече преведената „Саломе“ и статията си по македонския въпрос, иска, поправя и връща коректури. М. Кремен, РЯ, 276. И любопитно е, че нему [на П. Р. Славейков] е идвало по-отръки да прави поправки на творенията си не в ръкопис, а на коректура. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 96. Коригирам сега „Пътуването до Радомир“. . Понеже утре рано ще тръгне пощата за Пловдив, то аз ще ви пратя след обяд коректурата, за да я прочетете и ми направите бележките си. Ив. Вазов, ПЕМ, 22-23. Носех коректурите от печатницата до редакцията и от редакцията до печатницата. СбАСЕП, 137. Издателството изпраща задължително първа и втора коректура на всеки автор.
3. Остар. Книж. Поправка; корекция. След четири дни аз направих коректура на своя разказ и тутакси след това получих срещу него десет лева хонорар. Стр. Кринчев, СбЗР, 343.
— От лат. correctura (от corrigo 'поправям') през нем. Korrektur или рум. correctura.