КОРЕЛА̀ЦИЯ ж. 1. Философ. Съотношение между предметите и понятията. // Разш. Книж. Съотношение, връзка. В езика на душевно болните съществува точна корелация между броя на различните части на речта. HP, 1979, кн. 3, 12. Всяко нарушение на нормалното съотношение между основните хранителни съставки при храненето на детето било чрез значително увеличение на едната от тях, .. води до сериозно разстройство както в храносмилането, така и в междинната обмяна. Ето защо е необходимо строго да се спазва нормалното съотношение или корелация на трите основни хранителни съставки [при храненето на детето]. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 96.
2. Биол. Морфологично и физиологично съотношение, взаимозависимост на частите и органите в организма. Отделните хормони в организма се влияят един от друг или, както се казва, между жлезите с вътрешна секреция се наблюдава корелация. Б. Койчев, Б, 97. Той [Кювие] е основател на сравнителната анатомия на животните и идва до формулирането на важни закони. Такъв е законът за корелацията (съотношението) на органите, съгласно който всички органи в тялото на животното са тясно свързани помежду си и зависят един от друг. ОБиол. X кл, 95. В Института по морфология се правят изследвания и върху корелацията и развитието на отделни части на тялото на българина. ВН, 1958, бр. 2069,4.
3. Геол. Сравняване на почвения състав при сондиране. Трябва да установим съответствието на всеки пласт от един сондаж с пластовете във всички останали сондажи. Установяването на това съответствие се нарича корелация на сондажите. Пр, 1954, кн. 1, 54.
4. Езикозн. Взаимна обусловеност, семиологическа зависимост между две или повече единици на езика. Корелация на меки и твърди съгласни. Видова корелация.
5. Мат. Връзка между две или повече случайни величини, които имат не строго функционален, а вероятностен характер.
— От лат. correlatio, -onis прeз фр. corrélation, нeм. Korrelation, рус. коррeляция.