КОРЀМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с голям, изпъкнал корем. Зад обкования с ламарина тезгях обръщаше зачервените суджучета или пълнеше с вино и ракия празните шишенца кореместият ханджия. Ив. Планински, БС, 11. Стройно изправена до кореместия Павел, тя изглеждаше много по-млада от него. Б. Болгар, Б. 270. Млекарката беше една красива — висока, дълга, кореместа, с ръждивобял косъм. Ил. Волен, МДС, 190. Кореместата кобила подскочи като бясна настрана и насмалко не хлътна в канавката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 105. ● Обр. Черни, коремести облаци висяха над угарите като тежка, безутешна тъга. Ив. Петров, НЛ, 262.
2. Прен. Обикн. за шише — който е с разширена долна част; тумбест. — Мамо, изнеси тумбестото шише. . Баба Анастасия излезе с едно кореместо шише и сама първа сръбна от него, а после го подаде на Филип. Ем. Манов, БГ, 161.