КОРЕНА̀К, мн. -ци, м. Събир. Много корени на едно място. С другари и в друг свят можеше да отиде, но сам къде? Той само отстъпи двайсетина крачки встрани и се сви до коренака на един огромен дъб. М. Яворски, ПОБВ, 65. Пътувахме вече по невъобразимо лоша пътека, .., спъвайки се в преплетени сухи коренаци. Ив. Вазов, Съч. XV, 127. В дълбокото долище придойде мътна вода, повлече шума, коренак и треви, все по-силно и по-заканително бучеше и от час на час ставаше по-буйна. М. Марчевски, МП, 112. Очистихме с мотики коренаците, разкопахме земята на площадки и засяхме семенцата в тях. Н. Хайтов, ПП, 33.