КОРЕНЀЖ м. 1. Само ед. Остар. Коренене (Т. Панчев, РБЯд).
2. Диал. Обработваема земеделска площ, която е получена чрез изкореняване на гора. — Еще кои земи искат вар? — Него го изискват ония земи, кои имат много тор, .., и ония, кои са разработени нови, като вехти целини и коренежи, кои имат много корени. Ц. Гинчев, УЗ, 19. — Нали знаеш, че вашият коренаж е срещу нашата нива на Къркиланова стубел. Ц. Гинчев, ГК, 49.