КО̀РЕНЕЦ, мн.-нци, м. Диал. Умал. от корен (в 1 знач.); коренче. Но като го [здравеца] разбъркахме с краката си и започнахме да са хващаме от крехките му коренци с ръце, напълни са атмосферата с благоухание. З. Стоянов, ЗБВ I, 317.
