КОРЕНЍЩЕ, мн. -а, ср. 1. Разклонения от корен. Три вековни бряста рухват пред очите ми и изкъртените им коренища блъвват кълба пръст отгоре ми .. Д. Дамянов, ПИЩ, 120. Ние вървяхме и се спъвахме в коренищата и къпинаците, ставахме, падахме, ослушвахме се дали не върви по дирите ни потеря и отново вървяхме напред. М. Гръбчева, ВИН, 396. Чудно е възраждането на грохналите от старост лози. Когато чуканите престареят, лозарите пристигат със секири и ги отсичат безпощадно до корените. От подземното коренище подкарват нови млади пръчки и почват пак да раждат грозде. А. Каралийчев, ПД, 152. Един ден .. младият господар докара с няколко волски коли двадесетина фиданки .. Докара ги с пръстта по коренищата им. А. Гуляшки, ЗР, 37. Много е топло, но не ни пускат на гьола. . Оня ден се удави агрономът. Разправят, кракът му се заклещил в някакво коренище. Г. Крумов, Т, 28-29.
2. Разг. Кореноплод (във 2 знач.). Този витамин не се разтваря във вода, съдържа се в рибеното масло, жълтъка на яйцата, в маслото на крави, захранени с прясна зелена трева и във всички коренища, специално морковите. ПН, 1934, кн. 3, 40. В състава на храната са влизали луковици, грудки, корени и коренища, .., сочните листа и стъбла, а също така шушулките и семената на най-различни растения. К, 1968, кн. 8, 9. Те са пролетни цветя, бързат да цъфнат, да пръснат семената си и да напълнят с храна луковиците и коренищата си преди разлистването на дърветата, защото Не могат да живеят на сянка. П. Бобев, ЗП, 97. Широко приложение в медицината намира коренището на очиболеца. А. Бойчинов, ПХ, 19.