КОРЕНЍЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който има коренище. За почвите, силно заплевени с пирей, паламида и др. издънкови и коренищни плевели, посоченият начин за извършване на есенната дълбока оран трябва да бъде допълнен с някои специални мероприятия. РД, 1950, бр. 259,2.
◊ Коренищии треви. Бот. Вид житни растения, които имат силно развито коренище (в 1 знач.). Към групата на коренищните житни треви могат да се отнесат троскотът, пълзящият пирей и др. M. Воденичаров и др., ЕБ, 49.