КОРЕНОПЛО̀Д, мн. -и, и (остар.) -ове, м.1. Селскостопанско растение, отглеждано заради надебелените му и сочни корени, които растат отчасти в земята, отчасти на повърхността и съдържат захари и други полезни вещества. Той [сортът моркови] образува оранжевочервени кореноплоди, които достигат до 15 см дължина и имат гладка кожица и малка кръгла сърцевина. ЖД, 1968, кн. 3, 22. Цвеклата и другите кореноплодове в някои си места пострадали от силните дъждове. М, 1883, бр. 508, 5.
2. Надебелен сочен корен на селскостопанско растение, който се използва за храна, за фураж и като суровина в промишлеността. Всички части на магданоза са ценни. .. Пресните листа и кореноплодите се употребяват при производството на месни, рибни и зеленчукови консерви. О, 1977, кн. 11, 23.