КОРЕНОПЛО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е с надебелен сочен корен. Многохилядна е историята и на много от растенията от групата на кореноплодните зеленчуци, към която се числят освен морковът още и магданозът, пащърнакът, целината, ряпата, репичките. Сл. Петров, РКХО, 110. Фуражни кореноплодни култури.
2. Като същ. кореноплодни мн. Бот. Група селскостопански растения от различни семейства, отглеждани заради сочните си корени кореноплоди), богати на хранителни вещества. Все още сравнително малка част от местното африканско семейство произвежда стоки, предназначени за пазара. . Голям дял от храната си то набавя от джунглата — различни кореноплодни, диви плодове, мед, дребен дивеч. Д. Филипов, К, 24. Главни хранителни продукти у нигерийците са просото, царевицата, оризът и кореноплодните — ямс и маниока. Л. Мелнишки, Н, 36. ◊ Кореноплодно растение. Кореноплод (в 1 знач.).