КО̀РЕНЧЕЦ, мн.няма, м. Умал. от корен (в 1 и 5 знач.). До девет рода бихме го гонили, коренчецът му бихме пресушили. След като окалва вече редом всичките наши мъченици за свободата, хитрият, но малодушният автор, като мазна Гана почва да лигаве... С, 1888, бр. 210, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)