КОРЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; кореня̀, -ѝш. мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Вкоренявам.
КОРЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; корѐня се, св., непрех. Диал. Вкоренявам се. Друга причина, по която светската власт се е намисвала в черковните работи, коренила се е в чувството на самосъхранението. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 62.