КОРЕНЯ̀Ч м. Рядко. Мъж, който корени, изкоренява дървета, обикн. в гора за освобождаване на обработваема площ. Дядо Цоньо Косерката, като по-заможен человек, откупил няколко души от Драганово село, които в онова време се считаха за най-добри коренячи, и беше си изкоренил един коренеж срещу Къркилановия стубел дванадесет дена оране. Ц. Гинчев, ГК, 280.