КОРЕПЕТЍТОРКА ж. Муз. Жена корепетитор. Той започваше да прехвърля на ум всички ония беди, които можеха да сполетят артиста преди премиерата. Наистина корепетиторката го успокояваше: такова вярно изпълнение на партиите рядко била чувала и въобще нямало нужда от толкова репетиране. Л. Дилов, ПБД, 18-19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)