КОРЕСПОНДЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Разменям писма с някого; водя кореспонденция. Марин внимателно се огледа. Вече втора година той кореспондираше с тия хора, знаеше ги по имена, по длъжности и ето че за първи път ги виждаше. Ст. Дичев, ЗС II, 566-567. — Ами че ако нямах тук другари, бих ли се решил да дойда, бе Ванко! С някои съм лично познат, с други само сме кореспондирали. М. Грубешлиева, ПИУ, 54. Кореспондирах редовно с домашните си и единствено чрез тях можех да науча нещо повече. К. Константинов, ППГ, 308-309. Все по това време Яворов кореспондира деловито с издателя си — Паскалев — праща му ръкописа на вече преведената „Саломе“ и статията си по македонския въпрос. М. Кремен, РЯ, 276.
2. Пращам дописка в печатен орган.
3. Прен. Книж. Обикн. с предл. с. Съответствам на някого или нещо. Искаше ми се да направя един своеобразен анализ на героизма, който да кореспондира с нашата съвременност. Ив. Остриков, ППА, 57. Произведенията му [на поета] кореспондират с целокупното развитие на литературата ни днес. Ив. Спасов, БС, 44. кореспондирам се страд. — Как си пишехте с тия комитети? — Комитетът имаше от село за село, от град за град комитетска поща, кореспондираше се чрез нея. Ив. Унджиев, ВЛ, 343.
— От нем. korrespondieren или фр. correspondre.