КОРЕСПОНДУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Кореспондирам. Последната [секретарката] ще кореспондува, ще държи в добър ред кондиките, в които ще са бележат сичките подаръци. НБ, 1876, бр. 76, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)