КОРИДО̀Р м. 1. Тясно, дълго помещение в сграда, което свързва отделните помещения, стаи на един етаж. Огледахме триетажната сграда, надникнахме в коридорите — смаях се. Де съм виждал такова голямо училище? Кр. Григоров, ОУ, 122. Той мина през полутъмни, криви и пречупени коридори и влезе в сестрината си горница. Ив. Вазов, Съч. XIV, 154. Разсилният полуотвори вратата и извика в шумния коридор: — Иван Стоянов Иванов! Елин Пелин, Съч. IV, 116. // Тясно, дълго пространство пред купетата на вагон или каютите на кораб. Този път и аз пътувам, твърде зле настанен в коридора на трета класа. З. Сребров, Избр. разк., 174. Спря машината, отвориха вратата и се намерихме в един широк коридор, постлан с такъв ковьор, от какъвто ни един цар не би се отказал. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40.
2. Спорт. Всяко едно от отделните пространства в една писта, предназначено за бегачи или във воден басейн за плувци. Плувен басейн с осем коридора. Нашата лекоатлетка бяга в трети коридор.
3. Прен. Тясна ивица земя, определена условно между две държави или ограничена от река, височина и др., през която може да се минава свободно.
— От ит. corridore през фр. corridor или рус. коридор.