КОРИДО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до коридор. Отдолу откъм двора, шумно се качват учениците. . Бай Петър слага звънеца на мястото му, .. и отива бързо до коридорната врата: там се трупат учениците. М. Кремен, СС, 69. Звънецът звънна още no-рязко и Евгени усети как целият отмалява .. когато хвана дръжката на коридорната врата, ситни капки пот избиха по челото му. Д. Ангелов, ЖС, 479. В коридорния полумрак / прозвуча, / проехтя, / прокънтя, / разгърна крила / и през стените / полетя / над затвора, / над квартала: / „Вий жертвою пали“. В. Марковски, Избр. пр II, 136.