КОРИДО̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от коридор. Когато хазайката си излиза, Виктор и майка му се споглеждат, но се сдържат и не коментират — нейните стъпки още отекват из коридорчето. Др. Асенов, ТКНП, 52. Станаха и двамата. Минаха през хола и през стъклената му врата видяха светлина във входното коридорче. С, 1972, кн. 9, 132-133. Баба веднага ги поведе през двете тесни коридорчета към кухнята. Ст. Христозова, ДТСВ, 74.