КО̀РИСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Лична изгода, облага от нещо; интерес. С прозорливия си ум Александър веднага бе разбрал, че тоя опит на влаха за грабване на Сара е бил план на Теодора, която имаше най-главна корист от изчезването Сарино. Ив. Вазов, Съч. XIII, 170. Нарочно даваше [Тачката] такъв вид на работата, като че и за него по-важен беше ударът, който се готвеше срещу Вълчана, отколкото очакваната корист от кражбата. Й. Йовков, Ж 1945, 176. Защо ще пита, щом сърцето му е чисто, щом в него няма възвеличение и жажда за корист и то не го тика да се реди на първо място пред другите хора, както царете. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 101. — Аз, Стефане, не се „преобръщам“, както ти бе воля да се изразиш. Преобръщат се тия, които търсят корист. Ти знаеш, че мене за тия работи не ме бива. В. Геновска, СГ, 506-507.
2. Само ед. Жажда за богатство, стремеж към лично облагодетелстване; користолюбие. Пазете се от алчността и користта, които раждат предателството. Ив. Остриков, ППА, 60. За тоя човек Партията бе кариера. Кондарев отдавна го подозираше в корист. Ем. Станев, ИК III и IV, 325. Наистина, той не приемаше лесно новите идеи. ., по в този консерватизъм той не влагаше никаква догматичност, назадничавост, а най-малко корист. Ст. Загорчинов, СбАСЕП, 370-371. Старият се страхувал да не го обвинят в корист, че е тичал по стъкмяването на музея, за да се докопа до директорска служба. Ст. Поптонев, ОБЛ, 317.
3. Остар. Плячка, трофей. Когато ся [Крум] връщаше от войната с користи и с множество роби, българете го посрещнаха отвсякъде с голяма слава и почест. Д. Войников, КБИ, 54. Скоро той [Рим] наченал да са обогатява от сполучни войни и нападения на съседните народи, подир които римляните са завръщали с награбени користи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 194-195. Гръците излезнали из коня и отворили вратите на своите другари, .. , развалили града им и с голяма корист ся врънали в своето отечество. Г. Йошев, КВИ (превод), 57.