КОРИСТОЛЮ̀БИЕ, мн няма, ср. Книж. Стремеж към извличане на лична изгода и облага; користност, корист. Противоп. Безкористие, безкористност. Користолюбието, а още повече славолюбието, са способни да вдъхнат най-страшни престъпления! Ив. Вазов, ЗП, 35. Нека ма обвини някой в користолюбие и нека каже, че аз не съм презрял даже и това, с което съм можал да бъда много по-полезен на отечеството си. Хр. Ботев, Съч., 1929, 388. Ако страстта на користолюбието ги води към кражби и пожари, защо по-жестоката страст на властолюбието да ги не доведе до убийство и изтребление? Π. Ρ. Славейков, ПХС, 77.