КОРИТА̀НА1 ж. Диал. Момиче, което има по-голяма неомъжена сестра и не бива да се замомее; подявка. Затова пък такива като нея, подевки и коритани, в празник ще се съберат на малкото мегданче, .., и ще си зафанат там свое хорце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188-189. — Кака е на хорото — аз съм коритана. П. Тодоров, Събр. пр II, 163. — Тя, Минка, бива и да се не оглежда .. коритана е. Ц. Церковски, ТЗ, 13. Абре турчино, /.. / Що коня яриш из малки моми, / из малки моми, из коритани. Нар. пес., СбВСт, 643.
КОРИТА̀НА2 ж. Диал. Костенурка. Бързоходко и Повлекана [костенурката] се стараеха с всички сили да помагат на своите съседи в бедите.. — Защо не се махнете вие с вашата коритана? — отговориха оскърбени яребиците. — Разбери, че тия ястреби и соколи не обикалят за мен, а за вас — викаше разгневеният Бързоходко [таралежът]. Ем. Станев, ПГВ, 14.