КОРИТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, обикн. циганин, който прави и продава корита. Ой ви вази / катунари, / коритари, / копанари, / цяло лято / топор бием, / купуваме, / кяруваме. Ц. Церковски, Съч. II, 28. А пък циганете ся скитат от поле на поле с шатри и са повече ковачи и коритаре. Ив. Богоров, КГ, 160. // Циганин. — Абе, господин началник .. нашата работа е циганска. .. Днес ще се сбием, заран ще се сдобрим. — Не може то тъй, трябва да има ред. . Хайде, да ви няма, че като пипна дървото, ще ми станете само на коритари. В. Нешков, Н, 333. Прен. Диал. Пренебр. За мъж, който лъже; лъжец. Среднокрайски моми, / све ниски дебели, / а ергените им / све са коритаре. Нар. пес., СбВСтТ, 454.
2. В миналото — мъж, който промива речен пясък в корита, с цел да се извлече желязната руда, необходима за маданите. Другите бейове имаха само по един мадан. Но дори един мадан стигаше да зароби мъжете на две селца — едното на въглищари, другото на коритари. А. Христофоров, А, 10.