КОРЍТЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от корито (в 1 и 6 знач.). Пътечките в градината бяха пометени, лехите оплевени, та и ново коритце на чешмата беше направено. В. Геновска, СГ, 167. Имаше си баба прасенце .. Всеки ден му правеше в коритцето попарка. Елин Пелин, ПР, 97. Върху маса бяха наредени фотографски пособия: коритца с проявител и фиксаж — апарат за увеличение, .. и разни дървени кутийки. Б. Болгар, Б, 29. Единът край на тръбицата спущат в коритце, което е напълнено с живак. Знан., 1875, бр. 1, 9. Окъпа го Божа майка / във коритце чемширено, / със водица от Бистрица. Нар. пес., СбВСт, 26.