КОРЍЦА1 ж. Умал. от кора; малка, тънка кора; коричка1. Блатото лъщеше като сребърно и тук-таме по него лежаха тънки корици лед. Елин Пелин, Съч. II, 192. Край вратата продаваха всевъзможни лакомства: шербети, банички със зачервена корица, посипани със ситна захар, .., милинки и какво ли не още. Зл. Чолакова, БК, 126. Високата жароустойчивост в хромосилициевите стомани се обуславя от влиянието на защитната корица, състояща се от окиси на силиция и хрома. В. Дойчев, МП (превод), 258. — Аз ти водица поискаа, / ти ми помия донесе; / азе ти лебец поискаа, / ти ми корица донесе. Нар. пес., СбНУ XXIX, 73.
КОРЍЦА2 ж. Подвързия на книга, списание, брошура и др., направена от по-дебела хартия, картон и съответно оформена с надписи, рисунка или друга украса. Тези книжки бяха напечатани с хубави илюстрации и многоцветни корици. Ал. Спасов, С, 108. Добрите се премести по-близо до ламбата и извади от задния джеб на панталона си брошура с яркочервени корици. Д. Талев, ГЧ, 29. Като преглеждах изново гръцките книги, останали от библиотеката на Фотинова, открих върху вътрешната страна на кориците на една гръцка книжка, .. „проповеданието“ към Географията на Фотинова. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 761-762. Мека корица. Рисувана шрифтова корица. Твърда корица.
◊ Изяждам / изям с кориците книга и под. Усърдно, с голям интерес и внимание чета, прочитам (книга). Докато дядо му спеше, той четеше книжки и в тях търсеше отговор на загадката. Всякакви книжки. Изяждаше ги с кориците. Ст. Даскалов, ЗС, 8.