КОРЍЧКА1 ж. Умал. от кора; корица1. Мама носи тавата към нас. Ние се надигаме да видим зачервената коричка на печеното агне. К. Калчев, ПИЖ, 47-48. Отгоре, върху заледената снежна коричка, се гонят зайците, огрени от месечината. К. Калчев, ПИЖ, 10. Той седна пак край огъня и сложи тамбурата в скута си. Но не дръпна ни еднаж по струните с гъвкавата черешова коричка. Д. Талев, ПК, 165. И аз си хлебец поисках, /пък ти ми хлебец не даде, / я най ми даде корички, / дето псетата хранят. Нар. пес., СбНУ XXVII, 268.
◊ За <една> коричка хляб. Разг. Срещу съвсем нищожно заплащане, колкото за оскъдна прехрана. — Едвам завърши трети клас и сега е ратай — пасе чуждите овце за коричка хляб. Кр. Григоров, Р, 223. — Не видиш ли какви са времената? Хората за една коричка хляб гледат. Ил. Волен, ДД, 23.
КОРЍЧКА2 ж. Остар. Умал. от кора; корица2. То [бърдото] беше ми станало мило, ..: аз го изображавах по коричките на книгите си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 128.