КОРК, ко̀ркът, ко̀рка, мн. няма, м. 1. Лек гъбовиден слой върху кората на някои видове средиземноморски дъб. // Лек гъбовиден, шуплест материал, който се получава от този слой и служи за направа на тапи, спасителни пояси, подметки на обувки, изолатори и др. Щом ни видяха, бойците веднага прекратиха занятията. Главите им са покрити с тропически шлемове от корк или от изкусно изплетен бамбук. Ал. Гетман, ВС, 286. Всички влакнести, шуплести и пухкави тела, които съдържат много въздух, са лоши проводници на топлината и служат като изолационни материали, напр. вълна, памук, слама, корк. Физ. X кл, 1951, 70.
2. Бот. Пласт от мъртви клетки, който покрива стъбла, корени, плодове, люспи на пъпки и др. на висшите растения като резултат на вторично делене на клетките и служи да ги предпазва от нараняване или за регулиране на изпарението на водата. Повърхнината на кората е покрита с тънък сивокафяв пласт от мъртви клетки, наречен корк, който не пропуска влага. Той предпазва стъблото от изсъхване, загниване и механични повреди. Бтн VI кл, 46. Зрялата грудка е покрита с корк, който предпазва месестата му част от изсъхване. БТН V и VI кл (превод), 63. — — От лат. cortex 'кора, тапа' през нем. Kork.