КО̀РКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до корк. При обработката на корка се получава известен процент корков прах. ВН, 1960, бр. 2681, 2. При картофа липсата на бор води до повяхване на стъблените върхове, .. При ябълките се образува особена коркова тъкан в месото на плодовете. Д. Георгиев, ТЖР, 37. В края на лятото в основата на листните дръжки постепенно започва да се образува отделителен пласт от коркови клетки. Този корков пласт забавя обмяната на веществата между листната петура и цялото растение. Н. Виходцевски, HEP, 15.
2. Който е изработен от корк (в 1 знач.). Носеше бяла чанта през рамо, а корковите си бели обуща бе обула на бос крак. М. Грубешлиева, ПИУ, 211. Те [спасителните ризи] представляват големи коркови нагръдници, които се завързват с въжени колани и токи на гърба. Г. Белев, КВА, 325. Сложихме си коркови шапки, но по-добре не ни стана. Главите ни се запарваха и все повече натежаваха. Б. Трайков, ВО, 28. За запазване на постоянна вътрешна температура хладилникът се изгражда от дървени плоскости, между които са затворени изолационни материали, като коркови плочи, стъклени влакна и др. С. Цонев и др., ВА, 59. Коркова запушалка. Коркова изолация. Коркова тапа.
◊ Корков дъб. Вид вечнозелено дърво от род дъб, отглеждано главно за добиване на корк, което в последните години се култивира у нас в Петричко. Quercus suber. Хълмовете, планините и равнините са обрасли с корков дъб, диви маслини и вечнозелени храсти. П. Цолов, Т, 8. Два дни се провирахме през рядка гора от коркови дъбове, докато се доберем до забутаното селце Жоло, разположено недалеч от морето. HTM, 1971, кн. 7, 17.