КОРМЍЛО, мн. -а̀, ср. Техн. Част от механизъм, с която се направлява, насочва движението на автомобил, плавателен съд, самолет или друго превозно средство. Бях много хубаво момче, имах вече сколуфи и умеех да карам велосипед, без да държа кормилото с ръце. Й. Радичков, ББ, 154. В лодката имаше трима лодкари. Единият седеше на кормилото и замислено гледаше напред. А. Каралийчев, НЧ, 61. Само от време на време двамата пилоти помръдваха леко полукръглите кормила. Ал. Гетман, ВС, 16. ● Обр. — Външното ни положение е така комплицирано, че държавното ни кормило трябва умело да се върти. X. Русев, ПС, 110.
◊ Поемам / поема (хващам / хвана) кормилото на нещо. Книж. Заставам начело, започвам да ръководя нещо. След смъртта на В. Левски у него [Каравелов] настъпва колебание. Това довежда до скъсване на дружбата и сътрудничеството им с Христо Ботев, който смело поема кормилото на революционната борба на емиграцията. Христом. VII кл, 27. Стоя на кормилото на нещо. Книж. Управлявам, ръководя нещо. Това съсловие, което някога си е стояло на кормилото на държавния живот и е играло първенствующа рол, сега е в упадък и линее. Ив. Вазов, Съч. XVI, 158-159.
— От рус. кормило.